Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,
надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.
Побързай - пак ти казвам,
като гледам нямаш много време.
Мастилото започва бавно да избледнява
и свършва - без да е дописан даже реда.
Хвърли онази книга - там, от рафта прашен.
Пазиш в нея спомени предишни.
Няма вече и следи от букви...
А сенките превърнаха се в йероглифи...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
