31.01.2009 г., 0:08 ч.

Символи 

  Поезия » Любовна
697 0 0
 

                         

 

Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,

надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.

 

 

 

Побързай - пак ти казвам,

като гледам нямаш много време.

 

 

 

Мастилото започва бавно да избледнява

и свършва - без да е дописан  даже реда.

 

 

 

Хвърли онази книга - там, от рафта прашен.

Пазиш в нея спомени предишни.

 

 

 

Няма вече и следи от букви...

А сенките превърнаха се в йероглифи...

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??