Символи

31.01.2009 г., 0:08 ч.

Поезия » Любовна

684 0 0

Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,

надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.

Побързай - пак ти казвам,

като гледам нямаш много време.

Мастилото започва бавно да избледнява

и свършва - без да е дописан даже реда.

Хвърли онази книга - там, от рафта прашен.

Пазиш в нея спомени предишни.

Няма вече и следи от букви...

А сенките превърнаха се в йероглифи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.