Linda (Линда)
44 68
12 jun 2008, 21:51

Синдромът на Даун 

  Poesía » Otra
678 0 3
Глухи стъпки в мрака... глухи...
Стъпва тежко и накриво... тежко...
Мислите му май дрънчат... мислите му кухи...
Но поне добряк е... със сърце горещо.

"Виж го, мамо, виж го! - вика малкото момиче
в тролейбуса. - Той защо така сумти?"
"Не гледай, не те интересува, моето кокиче."
А оня продължава да мучи.

"Мамо, мамо! Не така! Даже много ме интересува!"
"Тихо, мила, тихо. Не поглеждай ти към него!"
"Май че никой не желае с него да общува.
Затова отивам да си поиграем лего!"

Майката изпада в ужас.
Как възможно е това? И на кого му пука,
че той говори със душа?

                              ... тя поне не му е глуха...

© Линда Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятен усет имаш ,стискам ти ръка.Толкова е истинско ... болезнено истинско.
  • болезнено тъжно...
    ех...Линда...виждам, че на някого поне му пука...
    с обич за теб.
  • натъжи ме...
    всъщност не, стана ми гадно, сори.
    * * *
    И на кого му пука,
    че той говори със душа?
    ... тя поне не му е глуха...
Propuestas
: ??:??