Синдромът на Даун
Глухи стъпки в мрака... глухи...
Стъпва тежко и накриво... тежко...
Мислите му май дрънчат... мислите му кухи...
Но поне добряк е... със сърце горещо.
"Виж го, мамо, виж го! - вика малкото момиче
в тролейбуса. - Той защо така сумти?"
"Не гледай, не те интересува, моето кокиче."
А оня продължава да мучи.
"Мамо, мамо! Не така! Даже много ме интересува!"
"Тихо, мила, тихо. Не поглеждай ти към него!"
"Май че никой не желае с него да общува.
Затова отивам да си поиграем лего!"
Майката изпада в ужас.
Как възможно е това? И на кого му пука,
че той говори със душа?
... тя поне не му е глуха...
Стъпва тежко и накриво... тежко...
Мислите му май дрънчат... мислите му кухи...
Но поне добряк е... със сърце горещо.
"Виж го, мамо, виж го! - вика малкото момиче
в тролейбуса. - Той защо така сумти?"
"Не гледай, не те интересува, моето кокиче."
А оня продължава да мучи.
"Мамо, мамо! Не така! Даже много ме интересува!"
"Тихо, мила, тихо. Не поглеждай ти към него!"
"Май че никой не желае с него да общува.
Затова отивам да си поиграем лего!"
Майката изпада в ужас.
Как възможно е това? И на кого му пука,
че той говори със душа?
... тя поне не му е глуха...
© Линда All rights reserved.
