Сине, сине
Сине, сине
Две старчески ръце отвън на прага
изсъхнаха от чакане по тебе.
За майчината мъка не помагат
нито думи, нито спомен, нито време.
Години като листи отлетяха,
отронени от ореха във двора.
Забрави де е свидната ти стряха,
а родна реч отдавна не говориш.
Изхвърли гневно вещите от скрина,
раздаде ги на просяка квартален.
Но мъката и тебе не подмина,
та триеше сълзите си печален.
От вчера заран взе билет за влака,
при корени и дом да се завърнеш.
Ех, сине, сине... Аз те веч' не чакам.
Ти мрамор вместо майка ще прегърнеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
