24 nov 2012, 14:21

Сине, сине 

  Poesía » Civil
1063 0 17

Сине, сине

 

 

 

 

Две старчески ръце отвън на прага

изсъхнаха от чакане по тебе.

За майчината мъка не помагат

нито думи, нито спомен, нито време.

 

Години като листи отлетяха,

отронени от ореха във двора.

Забрави де е свидната ти стряха,

а родна реч отдавна не говориш.

 

Изхвърли гневно вещите от скрина,

раздаде ги на просяка квартален.

Но мъката и тебе не подмина,

та триеше сълзите си печален.

 

От вчера заран взе билет за влака,

при корени и дом да се завърнеш.

Ех, сине, сине... Аз те веч' не чакам.

Ти мрамор вместо майка ще прегърнеш.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??