Nov 24, 2012, 2:21 PM

Сине, сине 

  Poetry » Civilian
1061 0 17

Сине, сине

 

 

 

 

Две старчески ръце отвън на прага

изсъхнаха от чакане по тебе.

За майчината мъка не помагат

нито думи, нито спомен, нито време.

 

Години като листи отлетяха,

отронени от ореха във двора.

Забрави де е свидната ти стряха,

а родна реч отдавна не говориш.

 

Изхвърли гневно вещите от скрина,

раздаде ги на просяка квартален.

Но мъката и тебе не подмина,

та триеше сълзите си печален.

 

От вчера заран взе билет за влака,

при корени и дом да се завърнеш.

Ех, сине, сине... Аз те веч' не чакам.

Ти мрамор вместо майка ще прегърнеш.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??