Сините погледи
Времето е сякаш спряло,
моментът е настъпил вече
и желая да сме едно цяло,
а не двама много далече.
Погледни ме в очите ми търсещи,
твоите искрящо сини погледи
да ме пронижат и, желаещи,
да оставят в сърцето ми следи.
В тази нощ безкрайна,
обляна с безброй звезди,
нека магията бъде трайна
и валят щастливи сълзи.
Погледът ти ме изпепелява
и пак без сърце ще остана,
синьото море ме завладява,
вече дъх не ми остана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Николова Todos los derechos reservados
