Jan 12, 2010, 2:09 PM

Сините погледи 

  Poetry
773 0 2

Времето е сякаш спряло,

моментът е настъпил вече

и желая да сме едно цяло,

а не двама много далече.

 

Погледни ме в очите ми търсещи,

твоите искрящо сини погледи

да ме пронижат и, желаещи,

да оставят в сърцето ми следи.

 

В тази нощ безкрайна,

обляна с безброй звезди,

нека магията бъде трайна

и валят щастливи сълзи.

 

Погледът ти ме изпепелява

и пак без сърце ще остана,

синьото море ме завладява,

вече дъх не ми остана.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??