Времето е сякаш спряло,
моментът е настъпил вече
и желая да сме едно цяло,
а не двама много далече.
Погледни ме в очите ми търсещи,
твоите искрящо сини погледи
да ме пронижат и, желаещи,
да оставят в сърцето ми следи.
В тази нощ безкрайна,
обляна с безброй звезди,
нека магията бъде трайна
и валят щастливи сълзи.
Погледът ти ме изпепелява
и пак без сърце ще остана,
синьото море ме завладява,
вече дъх не ми остана.
© Александра Николова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
