Сините погледи
Времето е сякаш спряло,
моментът е настъпил вече
и желая да сме едно цяло,
а не двама много далече.
Погледни ме в очите ми търсещи,
твоите искрящо сини погледи
да ме пронижат и, желаещи,
да оставят в сърцето ми следи.
В тази нощ безкрайна,
обляна с безброй звезди,
нека магията бъде трайна
и валят щастливи сълзи.
Погледът ти ме изпепелява
и пак без сърце ще остана,
синьото море ме завладява,
вече дъх не ми остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
