1 dic 2024, 20:15  

Сапфирени петна

  Poesía
603 5 7

Градинката е акварел, но в смисъл,

че е рисувана единствено с вода.

Прехвърчат сойки и с крила изписват

изчезващи сапфирени петна.

 

Денят е сякаш късоглед, защото

не вижда бъдеще в изострения клен.

Или му влизат облаци в окото

и пътят му изглежда замъглен.

 

Дали расте диоптърът на дните,

когато бавно свиват се на ръст?

Когато дъждове над тях прелитат

и стрелят по краката им от пръст?

 

Десантът на дъжда превзема мисли,

измазва в сиво и гаси лета.

Но даже щом тъмите ти прелиства,

открива в тях сапфирени петна...

 

01.12.2024

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...