Сапфирени петна
Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото
не вижда бъдеще в изострения клен.
Или му влизат облаци в окото
и пътят му изглежда замъглен.
Дали расте диоптърът на дните,
когато бавно свиват се на ръст?
Когато дъждове над тях прелитат
и стрелят по краката им от пръст?
Десантът на дъжда превзема мисли,
измазва в сиво и гаси лета.
Но даже щом тъмите ти прелиства,
открива в тях сапфирени петна...
01.12.2024
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
