1 дек. 2024 г., 20:15  

Сапфирени петна

613 5 7

Градинката е акварел, но в смисъл,

че е рисувана единствено с вода.

Прехвърчат сойки и с крила изписват

изчезващи сапфирени петна.

 

Денят е сякаш късоглед, защото

не вижда бъдеще в изострения клен.

Или му влизат облаци в окото

и пътят му изглежда замъглен.

 

Дали расте диоптърът на дните,

когато бавно свиват се на ръст?

Когато дъждове над тях прелитат

и стрелят по краката им от пръст?

 

Десантът на дъжда превзема мисли,

измазва в сиво и гаси лета.

Но даже щом тъмите ти прелиства,

открива в тях сапфирени петна...

 

01.12.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Иванова Фьон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...