1 дек. 2024 г., 20:15  

Сапфирени петна

608 5 7

Градинката е акварел, но в смисъл,

че е рисувана единствено с вода.

Прехвърчат сойки и с крила изписват

изчезващи сапфирени петна.

 

Денят е сякаш късоглед, защото

не вижда бъдеще в изострения клен.

Или му влизат облаци в окото

и пътят му изглежда замъглен.

 

Дали расте диоптърът на дните,

когато бавно свиват се на ръст?

Когато дъждове над тях прелитат

и стрелят по краката им от пръст?

 

Десантът на дъжда превзема мисли,

измазва в сиво и гаси лета.

Но даже щом тъмите ти прелиства,

открива в тях сапфирени петна...

 

01.12.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Иванова Фьон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...