1.12.2024 г., 20:15  

Сапфирени петна

610 5 7

Градинката е акварел, но в смисъл,

че е рисувана единствено с вода.

Прехвърчат сойки и с крила изписват

изчезващи сапфирени петна.

 

Денят е сякаш късоглед, защото

не вижда бъдеще в изострения клен.

Или му влизат облаци в окото

и пътят му изглежда замъглен.

 

Дали расте диоптърът на дните,

когато бавно свиват се на ръст?

Когато дъждове над тях прелитат

и стрелят по краката им от пръст?

 

Десантът на дъжда превзема мисли,

измазва в сиво и гаси лета.

Но даже щом тъмите ти прелиства,

открива в тях сапфирени петна...

 

01.12.2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...