1.12.2024 г., 20:15  

Сапфирени петна

609 5 7

Градинката е акварел, но в смисъл,

че е рисувана единствено с вода.

Прехвърчат сойки и с крила изписват

изчезващи сапфирени петна.

 

Денят е сякаш късоглед, защото

не вижда бъдеще в изострения клен.

Или му влизат облаци в окото

и пътят му изглежда замъглен.

 

Дали расте диоптърът на дните,

когато бавно свиват се на ръст?

Когато дъждове над тях прелитат

и стрелят по краката им от пръст?

 

Десантът на дъжда превзема мисли,

измазва в сиво и гаси лета.

Но даже щом тъмите ти прелиства,

открива в тях сапфирени петна...

 

01.12.2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....