Сирак

oki76 (Иван Иванов)
102 2

21 mar 2008, 8:25

Poesía » Otra

553 0 2

СИРАК

Навън вали, навън небето плаче.

Навън земята пъшка от сълзи.

Не виждаш ли в калта едно сираче?

Сърцето като камък му тежи.

Душата му ранена плаче.

Навън вали, а мъката крещи!

Дъждът ще спре, луната ще изплува.

Нощта ще трябва вече да заспи.

Нима ще бъде някога щастливо

това дете от болка и сълзи?

Душата му е кръстопът на бури.

Сърцето му - мишена за стрели.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

azura_luna (Петя Стефанова)

2008-03-23T13:19:38+02:00

Съдбата на онеправданите страдащи създания днес се разглежда през призмата на комерсиалното,показното парадиране с фалшивата благотворителност на управляващите...
yogimax (Василена Т)

2008-03-21T09:19:46+02:00

В последно време вниманието на обществото е фокусирано върху съдбата на
сираците.Приветствам идеята на автора!Защитена е с много съчувствие!