Сирак

Poesía » Otra

830 0 2

СИРАК

Навън вали, навън небето плаче.

Навън земята пъшка от сълзи.

Не виждаш ли в калта едно сираче?

Сърцето като камък му тежи.

Душата му ранена плаче.

Навън вали, а мъката крещи!

Дъждът ще спре, луната ще изплува.

Нощта ще трябва вече да заспи.

Нима ще бъде някога щастливо

това дете от болка и сълзи?

Душата му е кръстопът на бури.

Сърцето му - мишена за стрели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

azura_luna (Петя Стефанова)

Съдбата на онеправданите страдащи създания днес се разглежда през призмата на комерсиалното,показното парадиране с фалшивата благотворителност на управляващите...

2008-03-23T13:19:38+02:00
yogimax (Василена Т)

В последно време вниманието на обществото е фокусирано върху съдбата на
сираците.Приветствам идеята на автора!Защитена е с много съчувствие!

2008-03-21T09:19:46+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0