СИРАК
Навън вали, навън небето плаче.
Навън земята пъшка от сълзи.
Не виждаш ли в калта едно сираче?
Сърцето като камък му тежи.
Душата му ранена плаче.
Навън вали, а мъката крещи!
Дъждът ще спре, луната ще изплува.
Нощта ще трябва вече да заспи.
Нима ще бъде някога щастливо
това дете от болка и сълзи?
Душата му е кръстопът на бури.
Сърцето му - мишена за стрели.
© Иван Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
