oki76 (Иван Иванов)
102 2
Mar 21, 2008, 8:25 AM

Сирак 

  Poetry » Other
550 0 2
 

СИРАК

 

Навън вали, навън небето плаче.

Навън земята пъшка от сълзи.

Не виждаш ли в калта едно сираче?

Сърцето като камък му тежи.

 

Душата му ранена плаче.

Навън вали, а мъката крещи!

Дъждът ще спре, луната ще изплува.

Нощта ще трябва вече да заспи.

 

Нима ще бъде някога щастливо

това дете от болка и сълзи?

Душата му е кръстопът на бури.

Сърцето му - мишена за стрели. 

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съдбата на онеправданите страдащи създания днес се разглежда през призмата на комерсиалното,показното парадиране с фалшивата благотворителност на управляващите...
  • В последно време вниманието на обществото е фокусирано върху съдбата на
    сираците.Приветствам идеята на автора!Защитена е с много съчувствие!
Random works
: ??:??