СИРАК
Навън вали, навън небето плаче.
Навън земята пъшка от сълзи.
Не виждаш ли в калта едно сираче?
Сърцето като камък му тежи.
Душата му ранена плаче.
Навън вали, а мъката крещи!
Дъждът ще спре, луната ще изплува.
Нощта ще трябва вече да заспи.
Нима ще бъде някога щастливо
това дете от болка и сълзи?
Душата му е кръстопът на бури.
Сърцето му - мишена за стрели.
© Иван Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
