СИРАК
Навън вали, навън небето плаче.
Навън земята пъшка от сълзи.
Не виждаш ли в калта едно сираче?
Сърцето като камък му тежи.
Душата му ранена плаче.
Навън вали, а мъката крещи!
Дъждът ще спре, луната ще изплува.
Нощта ще трябва вече да заспи.
Нима ще бъде някога щастливо
това дете от болка и сълзи?
Душата му е кръстопът на бури.
Сърцето му - мишена за стрели.
© Иван Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
