oki76 (Иван Иванов)
102 2
21.03.2008 г., 8:25 ч.

Сирак 

  Поезия » Друга
552 0 2
 

СИРАК

 

Навън вали, навън небето плаче.

Навън земята пъшка от сълзи.

Не виждаш ли в калта едно сираче?

Сърцето като камък му тежи.

 

Душата му ранена плаче.

Навън вали, а мъката крещи!

Дъждът ще спре, луната ще изплува.

Нощта ще трябва вече да заспи.

 

Нима ще бъде някога щастливо

това дете от болка и сълзи?

Душата му е кръстопът на бури.

Сърцето му - мишена за стрели. 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съдбата на онеправданите страдащи създания днес се разглежда през призмата на комерсиалното,показното парадиране с фалшивата благотворителност на управляващите...
  • В последно време вниманието на обществото е фокусирано върху съдбата на
    сираците.Приветствам идеята на автора!Защитена е с много съчувствие!
Предложения
: ??:??