Сирак
СИРАК
Навън вали, навън небето плаче.
Навън земята пъшка от сълзи.
Не виждаш ли в калта едно сираче?
Сърцето като камък му тежи.
Душата му ранена плаче.
Навън вали, а мъката крещи!
Дъждът ще спре, луната ще изплува.
Нощта ще трябва вече да заспи.
Нима ще бъде някога щастливо
това дете от болка и сълзи?
Душата му е кръстопът на бури.
Сърцето му - мишена за стрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
