5 may 2011, 19:05

Сиромашка пролет

  Poesía » Otra
822 0 17

Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет
сбира тъжно в шепи
сълзи от дъждеца -
дар от Свети Георги.

Бедността нагарча –
див пелин във вино,
и току преплита
прашните си стъпки.
Тъй – куцук, куцук, и
цял живот премина
под небето сиво
с облачните кръпки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно...Но хубаво и истинско.Поздравления,Влади!
  • Шапка ти свалям на образността!
    А облачните кръпки са трепач,казано на поетичен език.
    Винаги,винаги те чета с наслада!
  • до болка вярно...
    превъзходно казано и написано..
    моите аплодисменти, Влади...сърдечно..
  • Много точно и едновременно - поетично.
    Опоетизиране на нищетата - чак и небето е с облачни кръпки...
  • Таня, Елена, Доче, Селвер - благодаря за добрите думи!)))
    Поздрави от сърце!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...