5 мая 2011 г., 19:05

Сиромашка пролет

826 0 17

Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет
сбира тъжно в шепи
сълзи от дъждеца -
дар от Свети Георги.

Бедността нагарча –
див пелин във вино,
и току преплита
прашните си стъпки.
Тъй – куцук, куцук, и
цял живот премина
под небето сиво
с облачните кръпки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно...Но хубаво и истинско.Поздравления,Влади!
  • Шапка ти свалям на образността!
    А облачните кръпки са трепач,казано на поетичен език.
    Винаги,винаги те чета с наслада!
  • до болка вярно...
    превъзходно казано и написано..
    моите аплодисменти, Влади...сърдечно..
  • Много точно и едновременно - поетично.
    Опоетизиране на нищетата - чак и небето е с облачни кръпки...
  • Таня, Елена, Доче, Селвер - благодаря за добрите думи!)))
    Поздрави от сърце!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...