5.05.2011 г., 19:05

Сиромашка пролет

820 0 17

Бедността превръща
ропота във шепот,
волята - във вопъл,
волността - в каторга.
Сиромашка пролет
сбира тъжно в шепи
сълзи от дъждеца -
дар от Свети Георги.

Бедността нагарча –
див пелин във вино,
и току преплита
прашните си стъпки.
Тъй – куцук, куцук, и
цял живот премина
под небето сиво
с облачните кръпки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно...Но хубаво и истинско.Поздравления,Влади!
  • Шапка ти свалям на образността!
    А облачните кръпки са трепач,казано на поетичен език.
    Винаги,винаги те чета с наслада!
  • до болка вярно...
    превъзходно казано и написано..
    моите аплодисменти, Влади...сърдечно..
  • Много точно и едновременно - поетично.
    Опоетизиране на нищетата - чак и небето е с облачни кръпки...
  • Таня, Елена, Доче, Селвер - благодаря за добрите думи!)))
    Поздрави от сърце!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...