Сив
48
0
0
Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане,
душата ми е в рани, сиви рани.
Безличен днес е гробът в мен отворен,
безмилостно тълпата ме заравя,
пак грубост с немотия давя…
потъвам в блатото отровен.
4.XII.2025
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Велинов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
