Сив
39
0
0
Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане,
душата ми е в рани, сиви рани.
Безличен днес е гробът в мен отворен,
безмилостно тълпата ме заравя,
пак грубост с немотия давя…
потъвам в блатото отровен.
4.XII.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
