Сив
37
0
0
Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане,
душата ми е в рани, сиви рани.
Безличен днес е гробът в мен отворен,
безмилостно тълпата ме заравя,
пак грубост с немотия давя…
потъвам в блатото отровен.
4.XII.2025
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Велинов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
