23 oct 2005, 22:55

СИВИ ДЕЛНИЦИ

  Poesía
1.1K 0 5

СИВИ ДЕЛНИЦИ

Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници.

Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мнотго е хубаво, Румен!
  • Браво!
    Няма връщане назад,когато пътя е правилен!Тогава и отчаянието отстъпва.Труден е живота..с истините си..но да бъдем силни!
  • Браво и от мен.
  • Много благодаря за хубавите думи.
    Според мен е важно да не спираме по пътя.
  • Заглавието на стихотворението заслужава да е с главни букви!
    Казваш много истини! Пази вдъхновението си, то е скъпоценно!
    Удивих се на: "Аз не съм песимист по рождение,/но ме плаши покоя в живота ни...Аз се плаша, когато се връщаме/победени, във сивото минало." Как да не изкажеш почит на това-толкова добре е казано! 6

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...