23.10.2005 г., 22:55 ч.

СИВИ ДЕЛНИЦИ 

  Поезия
827 0 5

СИВИ ДЕЛНИЦИ

Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници.

Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.

 

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мнотго е хубаво, Румен!
  • Браво!
    Няма връщане назад,когато пътя е правилен!Тогава и отчаянието отстъпва.Труден е живота..с истините си..но да бъдем силни!
  • Браво и от мен.
  • Много благодаря за хубавите думи.
    Според мен е важно да не спираме по пътя.
  • Заглавието на стихотворението заслужава да е с главни букви!
    Казваш много истини! Пази вдъхновението си, то е скъпоценно!
    Удивих се на: "Аз не съм песимист по рождение,/но ме плаши покоя в живота ни...Аз се плаша, когато се връщаме/победени, във сивото минало." Как да не изкажеш почит на това-толкова добре е казано! 6
Предложения
: ??:??