23.10.2005 г., 22:55

СИВИ ДЕЛНИЦИ

1.1K 0 5

СИВИ ДЕЛНИЦИ

Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници.

Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мнотго е хубаво, Румен!
  • Браво!
    Няма връщане назад,когато пътя е правилен!Тогава и отчаянието отстъпва.Труден е живота..с истините си..но да бъдем силни!
  • Браво и от мен.
  • Много благодаря за хубавите думи.
    Според мен е важно да не спираме по пътя.
  • Заглавието на стихотворението заслужава да е с главни букви!
    Казваш много истини! Пази вдъхновението си, то е скъпоценно!
    Удивих се на: "Аз не съм песимист по рождение,/но ме плаши покоя в живота ни...Аз се плаша, когато се връщаме/победени, във сивото минало." Как да не изкажеш почит на това-толкова добре е казано! 6

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....