СИВИ ДЕЛНИЦИ
Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.
И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.
Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници.
Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,
отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.
© Румен Ченков Всички права запазени