Oct 23, 2005, 10:55 PM

СИВИ ДЕЛНИЦИ

  Poetry
1.1K 0 5

СИВИ ДЕЛНИЦИ

Всички делници как си приличат -
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича,
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели ще ровим руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане
по неволя оставаме пленници.

Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме
победени, във сивото минало.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнотго е хубаво, Румен!
  • Браво!
    Няма връщане назад,когато пътя е правилен!Тогава и отчаянието отстъпва.Труден е живота..с истините си..но да бъдем силни!
  • Браво и от мен.
  • Много благодаря за хубавите думи.
    Според мен е важно да не спираме по пътя.
  • Заглавието на стихотворението заслужава да е с главни букви!
    Казваш много истини! Пази вдъхновението си, то е скъпоценно!
    Удивих се на: "Аз не съм песимист по рождение,/но ме плаши покоя в живота ни...Аз се плаша, когато се връщаме/победени, във сивото минало." Как да не изкажеш почит на това-толкова добре е казано! 6

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...