СИЯНИЕ

Poesía

911 0 13

Очите ми са северно сияние,

превърнали нощта във светлина.

Страстта по мен - желаното изгнание,

а любовта ми - твоята храна.

В безумството си истината крия,

а лудостта на глътки с теб изпих.

Привързах те към себе си с магия,

която с обичта си сътворих.

Напита нежност, бяла орисия,

очите ми - светулки подивели.

Набързо ме изпий, да те напия -

сияние във нощите ти бели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlanal (Светлана Лажова)

Магия си!!!

2007-05-30T00:51:45+03:00
LONTANA (Даша)

Прекрасни рими, прекрасна поезия!!! Само не разбрах защо изпиването трябва да е набързо?

2007-05-29T21:56:30+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Много хубав стих.
Поздравявам те и за стиха, и за умението да превръщаш нощта в светлина.

2007-05-29T21:07:53+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много, много ми хареса, Дари!
Поздрави!

2007-05-29T19:42:57+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасна си така сияйна
гориш и осветяваш, красота.
Бъди и запази се трайна,
топли и стопляй се в любовта.

Поздрав и усмивка.

2007-05-29T13:53:52+03:00