29.05.2007 г., 7:56

СИЯНИЕ

907 0 13


 

Очите ми са северно сияние,

превърнали нощта във светлина.

Страстта по мен - желаното изгнание,

а любовта ми - твоята храна.


В безумството си истината крия,

а лудостта на глътки с теб изпих.

Привързах те към себе си с магия,

която с обичта си сътворих.


Напита нежност, бяла орисия,

очите ми - светулки подивели.

Набързо ме изпий, да те напия -

сияние във нощите ти бели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магия си!!!
  • Прекрасни рими, прекрасна поезия!!! Само не разбрах защо изпиването трябва да е набързо?
  • Много хубав стих.
    Поздравявам те и за стиха, и за умението да превръщаш нощта в светлина.
  • Много, много ми хареса, Дари!
    Поздрави!
  • Прекрасна си така сияйна
    гориш и осветяваш, красота.
    Бъди и запази се трайна,
    топли и стопляй се в любовта.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...