29 мая 2007 г., 07:56

СИЯНИЕ

909 0 13


 

Очите ми са северно сияние,

превърнали нощта във светлина.

Страстта по мен - желаното изгнание,

а любовта ми - твоята храна.


В безумството си истината крия,

а лудостта на глътки с теб изпих.

Привързах те към себе си с магия,

която с обичта си сътворих.


Напита нежност, бяла орисия,

очите ми - светулки подивели.

Набързо ме изпий, да те напия -

сияние във нощите ти бели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Магия си!!!
  • Прекрасни рими, прекрасна поезия!!! Само не разбрах защо изпиването трябва да е набързо?
  • Много хубав стих.
    Поздравявам те и за стиха, и за умението да превръщаш нощта в светлина.
  • Много, много ми хареса, Дари!
    Поздрави!
  • Прекрасна си така сияйна
    гориш и осветяваш, красота.
    Бъди и запази се трайна,
    топли и стопляй се в любовта.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...