Сказуемото липсва

11 feb 2012, 11:26

Poesía » Filosófica

685 0 2

Разрошени глаголи - порочно голи,

неспрегнати - напрегнати,

разхвърляни по пода от мечти.

Забравили за своите игри,

горещи и зловещи като свещи

топят се от очакване.

Неистово натякване за край...

Сказуемото липсва май,

но може и без него,

когато погледа ти

в мене гледа.

Една победа на плътта

над вечното и любовта,

но кой ще знае за това?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bastet (Любка Христова)

2012-02-13T14:53:34+02:00

Експресивно и въздействащо!Да, като част на речта и като част от съждение едно и също действие може да има различни измерения...
Чете се бързо ,но се усеща дълбока философия.Поздравления!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-11T13:39:59+02:00

Игра с думите, римна плетка, интересна еквилибристика. Добре, че е финалът - той спасява цялото, което иначе би изглеждало като самоцелен експеримент. Но внушението - малко порочно в основата си - е достатъчно силно, въздействието е свежо и това, повтарям, изкупва всичко останало. Поздравявам, има смисъл и от такива стихове.