Feb 11, 2012, 11:26 AM

Сказуемото липсва

991 0 2

Разрошени глаголи -  порочно голи,

неспрегнати - напрегнати,

разхвърляни по пода от  мечти.

Забравили за своите игри,

горещи и зловещи като свещи

топят се от очакване.

Неистово натякване за край...

Сказуемото липсва май,

но може и без него,

когато погледа ти 

в мене гледа.

Една победа на плътта

над вечното и любовта,

но кой ще знае за това?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Експресивно и въздействащо!Да, като част на речта и като част от съждение едно и също действие може да има различни измерения...
    Чете се бързо ,но се усеща дълбока философия.Поздравления!
  • Игра с думите, римна плетка, интересна еквилибристика. Добре, че е финалът - той спасява цялото, което иначе би изглеждало като самоцелен експеримент. Но внушението - малко порочно в основата си - е достатъчно силно, въздействието е свежо и това, повтарям, изкупва всичко останало. Поздравявам, има смисъл и от такива стихове.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...