11 февр. 2012 г., 11:26

Сказуемото липсва

1K 0 2

Разрошени глаголи -  порочно голи,

неспрегнати - напрегнати,

разхвърляни по пода от  мечти.

Забравили за своите игри,

горещи и зловещи като свещи

топят се от очакване.

Неистово натякване за край...

Сказуемото липсва май,

но може и без него,

когато погледа ти 

в мене гледа.

Една победа на плътта

над вечното и любовта,

но кой ще знае за това?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Експресивно и въздействащо!Да, като част на речта и като част от съждение едно и също действие може да има различни измерения...
    Чете се бързо ,но се усеща дълбока философия.Поздравления!
  • Игра с думите, римна плетка, интересна еквилибристика. Добре, че е финалът - той спасява цялото, което иначе би изглеждало като самоцелен експеримент. Но внушението - малко порочно в основата си - е достатъчно силно, въздействието е свежо и това, повтарям, изкупва всичко останало. Поздравявам, има смисъл и от такива стихове.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...