11 февр. 2012 г., 11:26

Сказуемото липсва 

  Поэзия » Философская
686 0 2

Разрошени глаголи -  порочно голи,

неспрегнати - напрегнати,

разхвърляни по пода от  мечти.

Забравили за своите игри,

горещи и зловещи като свещи

топят се от очакване.

Неистово натякване за край...

Сказуемото липсва май,

но може и без него,

когато погледа ти 

в мене гледа.

Една победа на плътта

над вечното и любовта,

но кой ще знае за това?

 

 

 

 

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Експресивно и въздействащо!Да, като част на речта и като част от съждение едно и също действие може да има различни измерения...
    Чете се бързо ,но се усеща дълбока философия.Поздравления!
  • Игра с думите, римна плетка, интересна еквилибристика. Добре, че е финалът - той спасява цялото, което иначе би изглеждало като самоцелен експеримент. Но внушението - малко порочно в основата си - е достатъчно силно, въздействието е свежо и това, повтарям, изкупва всичко останало. Поздравявам, има смисъл и от такива стихове.
Предложения
: ??:??