11.02.2012 г., 11:26

Сказуемото липсва

1K 0 2

Разрошени глаголи -  порочно голи,

неспрегнати - напрегнати,

разхвърляни по пода от  мечти.

Забравили за своите игри,

горещи и зловещи като свещи

топят се от очакване.

Неистово натякване за край...

Сказуемото липсва май,

но може и без него,

когато погледа ти 

в мене гледа.

Една победа на плътта

над вечното и любовта,

но кой ще знае за това?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Експресивно и въздействащо!Да, като част на речта и като част от съждение едно и също действие може да има различни измерения...
    Чете се бързо ,но се усеща дълбока философия.Поздравления!
  • Игра с думите, римна плетка, интересна еквилибристика. Добре, че е финалът - той спасява цялото, което иначе би изглеждало като самоцелен експеримент. Но внушението - малко порочно в основата си - е достатъчно силно, въздействието е свежо и това, повтарям, изкупва всичко останало. Поздравявам, има смисъл и от такива стихове.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...