Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини.

Очите ти са сини като безкрая,
защо търсиш неговия край?
Дали търсиш рай или бягаш от рая
самотен си в своя поход, скитнико.
Забрави за илюзорния рай.

Край тебе реката със сините вени
нашепва за стръв, за живот.
И c майските поля - ах, колко зелени! -
запей със тях нова песен, скитнико.
Песента на презрелия плод.

Запей за родните градини с лалета -
цветове и ухания без край.
Запей, че да търсиш по-красиви полета
се умори до прегърбване, скитнико.
Запей, че няма рай.

Запей, скитнико, запей, търсачо.
Със майското слънце се слей.
Ти дълго пътува - настига те здрачът.
Време е да заспиш, скитнико.
Последна песен запей.