16 сент. 2009 г., 22:40

Скиталецът 

  Поэзия
879 0 1
Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини.
Очите ти са сини като безкрая,
защо търсиш неговия край?
Дали търсиш рай или бягаш от рая
самотен си в своя поход, скитнико.
Забрави за илюзорния рай.
Край тебе реката със сините вени
нашепва за стръв, за живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??