21 abr 2010, 12:21

Скитинк

  Poesía » Otra
704 0 0

Кой си ти, скитнико, за всички непознат,

от къде идваш, за какво ли?

И ти ли сам си тук, на този свят?

И на теб ли няма кой да ти помогне?

 

И аз съм скитник непознат,

останах тук, но за какво ли?

Сам съм аз на този свят,

сам през бури и неволи.

 

Ела, ти, страннико, за мен добре познат,

подавам ти ръка - вземи я.

И, щом тръгнеш пак от този град,

скитник срещнеш ли, вземи ръката му - стопли я.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Кирякова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...