Apr 21, 2010, 12:21 PM

Скитинк

  Poetry » Other
703 0 0

Кой си ти, скитнико, за всички непознат,

от къде идваш, за какво ли?

И ти ли сам си тук, на този свят?

И на теб ли няма кой да ти помогне?

 

И аз съм скитник непознат,

останах тук, но за какво ли?

Сам съм аз на този свят,

сам през бури и неволи.

 

Ела, ти, страннико, за мен добре познат,

подавам ти ръка - вземи я.

И, щом тръгнеш пак от този град,

скитник срещнеш ли, вземи ръката му - стопли я.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кирякова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...