Никъде, ничия
всякъде чужда,
с душа скитница
и от частица обич нужда.
Без посока, без път,
без свят и надежда.
Без пристан, без бряг,
това сърцето отрежда.
Загубила покоя и чужда на света
вървя и от страх аз не спирам
да търся онези пъстри очи,
където свойта утеха и обич намирам!
На Иван Р.
15.12.2008 г.
гр. Стара Загора
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Todos los derechos reservados
Весели празници!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
