20 dic 2008, 21:35

Скитница

1.2K 1 2

Никъде, ничия

всякъде чужда,

с душа скитница

и от частица обич нужда.

 

Без посока, без път,

без свят и надежда.

Без пристан, без бряг,

това сърцето отрежда.

 

Загубила покоя и чужда на света

вървя и от страх аз не спирам

да търся онези пъстри очи,

където свойта утеха и обич намирам!

 

На Иван Р.

15.12.2008 г.

гр. Стара Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се съглася със Марина. Много силно начало, много ми хареса, точно такива неща харесва, енергични и болезнени. Но последната строфа стилово не ми се връзва
  • Харесва ми, добро начало, но малко краят е слаб. Все пак виждам, че си нова, затова добре дошла и успех за в бъдеще Весели празници!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...