gabu64o (Габриела)
25

20.12.2008 г., 21:35

Скитница

Поезия » Любовна

1.2K 1 2

Никъде, ничия

всякъде чужда,

с душа скитница

и от частица обич нужда.

Без посока, без път,

без свят и надежда.

Без пристан, без бряг,

това сърцето отрежда.

Загубила покоя и чужда на света

вървя и от страх аз не спирам

да търся онези пъстри очи,

където свойта утеха и обич намирам!

На Иван Р.

15.12.2008 г.

гр. Стара Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sprocker (Ааас Ааас)

Ще се съглася със Марина. Много силно начало, много ми хареса, точно такива неща харесва, енергични и болезнени. Но последната строфа стилово не ми се връзва

2009-01-06T20:26:30+02:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Харесва ми, добро начало, но малко краят е слаб. Все пак виждам, че си нова, затова добре дошла и успех за в бъдеще Весели празници!

2008-12-20T22:03:52+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0