20.12.2008 г., 21:35

Скитница

1.2K 1 2

Никъде, ничия

всякъде чужда,

с душа скитница

и от частица обич нужда.

 

Без посока, без път,

без свят и надежда.

Без пристан, без бряг,

това сърцето отрежда.

 

Загубила покоя и чужда на света

вървя и от страх аз не спирам

да търся онези пъстри очи,

където свойта утеха и обич намирам!

 

На Иван Р.

15.12.2008 г.

гр. Стара Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се съглася със Марина. Много силно начало, много ми хареса, точно такива неща харесва, енергични и болезнени. Но последната строфа стилово не ми се връзва
  • Харесва ми, добро начало, но малко краят е слаб. Все пак виждам, че си нова, затова добре дошла и успех за в бъдеще Весели празници!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...