Никъде, ничия
всякъде чужда,
с душа скитница
и от частица обич нужда.
Без посока, без път,
без свят и надежда.
Без пристан, без бряг,
това сърцето отрежда.
Загубила покоя и чужда на света
вървя и от страх аз не спирам
да търся онези пъстри очи,
където свойта утеха и обич намирам!
На Иван Р.
15.12.2008 г.
гр. Стара Загора
© Габриела All rights reserved.
Весели празници!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
