20 дек. 2008 г., 21:35

Скитница

1.2K 1 2

Никъде, ничия

всякъде чужда,

с душа скитница

и от частица обич нужда.

 

Без посока, без път,

без свят и надежда.

Без пристан, без бряг,

това сърцето отрежда.

 

Загубила покоя и чужда на света

вървя и от страх аз не спирам

да търся онези пъстри очи,

където свойта утеха и обич намирам!

 

На Иван Р.

15.12.2008 г.

гр. Стара Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще се съглася със Марина. Много силно начало, много ми хареса, точно такива неща харесва, енергични и болезнени. Но последната строфа стилово не ми се връзва
  • Харесва ми, добро начало, но малко краят е слаб. Все пак виждам, че си нова, затова добре дошла и успех за в бъдеще Весели празници!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...