Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
14 abr 2011, 0:14

Скитница 

  Poesía » Otra
952 0 8

Една жена...

Безпътна скитница...

прегърната от самотата,

скрила в раните си пепел от мечти,

eдна несбъдната страница на съдбата!

Любов, превърната във сухи сълзи!


Една жена...

Безмълвна скитница...

бродеща като призрак в деня.

А нощта рисува стари спомени в съня ù,

за да не забравя никога коя е била!


Една душа...

оголенa върба без време,

недокосната от пролетта!

Дори и Слънцето усмихнато да грее,

умира Тя в студ и тъмнина...


Една жена...

безкрила птица...

прегърната от тишината,

скрила в раните си пепел от любов -

една неизпята песен на съдбата...

Погребан е в мъка и последният ù зов...!

  

 

                       13.04.2011г.

                  

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Прекрасно стихче !Много изскренно и тъжно.
  • благодаря ти,Лидис!
  • Силен стих, Мони! А, ти си по-силна от него! Поздрав и те искам щастлива!
  • Благодаря ти от сърце,Веска!Думите ти стоплиха сърцето ми,отново!Много,много ти благодаря!
  • ! Благодаря ти,Петър!Накара ме да се усмихна!
  • Една жена... Една душа... Една тъжна песен на съдбата...
    Един стих... Един зов... Един отчаян вик на самотата...
    Погледнах я... Погледна ме... и се разпръсна тъмнината...
    Усмихва се... Усмихнах се, видял дори в тъгата- красотата...
    !!!
  • тъжно!!!
Propuestas
: ??:??