Скитница
Една жена...
Безпътна скитница...
прегърната от самотата,
скрила в раните си пепел от мечти,
eдна несбъдната страница на съдбата!
Любов, превърната във сухи сълзи!
Една жена...
Безмълвна скитница...
бродеща като призрак в деня.
А нощта рисува стари спомени в съня ù,
за да не забравя никога коя е била!
Една душа...
оголенa върба без време,
недокосната от пролетта!
Дори и Слънцето усмихнато да грее,
умира Тя в студ и тъмнина...
Една жена...
безкрила птица...
прегърната от тишината,
скрила в раните си пепел от любов -
една неизпята песен на съдбата...
Погребан е в мъка и последният ù зов...!
13.04.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
