14 апр. 2011 г., 00:14

Скитница

1.1K 0 8

Една жена...

Безпътна скитница...

прегърната от самотата,

скрила в раните си пепел от мечти,

eдна несбъдната страница на съдбата!

Любов, превърната във сухи сълзи!


Една жена...

Безмълвна скитница...

бродеща като призрак в деня.

А нощта рисува стари спомени в съня ù,

за да не забравя никога коя е била!


Една душа...

оголенa върба без време,

недокосната от пролетта!

Дори и Слънцето усмихнато да грее,

умира Тя в студ и тъмнина...


Една жена...

безкрила птица...

прегърната от тишината,

скрила в раните си пепел от любов -

една неизпята песен на съдбата...

Погребан е в мъка и последният ù зов...!

  

 

                       13.04.2011г.

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Прекрасно стихче !Много изскренно и тъжно.
  • благодаря ти,Лидис!
  • Силен стих, Мони! А, ти си по-силна от него! Поздрав и те искам щастлива!
  • Благодаря ти от сърце,Веска!Думите ти стоплиха сърцето ми,отново!Много,много ти благодаря!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...