Apr 14, 2011, 12:14 AM

Скитница

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Една жена...

Безпътна скитница...

прегърната от самотата,

скрила в раните си пепел от мечти,

eдна несбъдната страница на съдбата!

Любов, превърната във сухи сълзи!


Една жена...

Безмълвна скитница...

бродеща като призрак в деня.

А нощта рисува стари спомени в съня ù,

за да не забравя никога коя е била!


Една душа...

оголенa върба без време,

недокосната от пролетта!

Дори и Слънцето усмихнато да грее,

умира Тя в студ и тъмнина...


Една жена...

безкрила птица...

прегърната от тишината,

скрила в раните си пепел от любов -

една неизпята песен на съдбата...

Погребан е в мъка и последният ù зов...!

  

 

                       13.04.2011г.

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Прекрасно стихче !Много изскренно и тъжно.
  • благодаря ти,Лидис!
  • Силен стих, Мони! А, ти си по-силна от него! Поздрав и те искам щастлива!
  • Благодаря ти от сърце,Веска!Думите ти стоплиха сърцето ми,отново!Много,много ти благодаря!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...