Скитница
Розите, морето и звездите
ти ми обеща и аз останах.
Къщите, от спомени пропити
с детски смях напълнихме отрано.
В своя бяг животът ни препуска
в приливи и отливи, с морето.
Замених английската закуска
с родните моменти, все заети.
Скитница, душата ми танцува –
в такт люлее златните пендари.
Времето завърта тежък щурвал –
спре ли се, градушка ще удари.
В двора пак е седнало щурчето
и разнася песни надалече.
Съмва се, в олтара още свети
свещ за тези, що ги няма вече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados
