11 abr 2025, 16:03

Скитница из невъзможните маршрути

  Poesía
328 9 14

СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ

 

Пространството, което се дели

на три или на четири квадрата,

добри ли ни направи? – надали –

и мост не изгради за двата свята.

 

Животът мина – кратък като сън.

Бях дъщеря, и майка, и съпруга.

Пропуснах ли възторжения звън –

навярно предопределен за други?

 

Когато сме си писали писма

и чаках да пристигне пощальонът,

светът бе разбираем, къс и прям,

не подозирах, че е милионен.

 

Той после някак завъртя кръга –

в цинична и невидима рулетка.

Не знаех вече кой ли ми е враг,

любимият ли ме затвори в клетка?

 

Не ми остават сили от лъжа

и от мълчание съм изцедена.

Върни ме там, където не тъжах

и Раят беше дом за теб и мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...