11 abr 2025, 16:03

Скитница из невъзможните маршрути

  Poesía
327 9 14

СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ

 

Пространството, което се дели

на три или на четири квадрата,

добри ли ни направи? – надали –

и мост не изгради за двата свята.

 

Животът мина – кратък като сън.

Бях дъщеря, и майка, и съпруга.

Пропуснах ли възторжения звън –

навярно предопределен за други?

 

Когато сме си писали писма

и чаках да пристигне пощальонът,

светът бе разбираем, къс и прям,

не подозирах, че е милионен.

 

Той после някак завъртя кръга –

в цинична и невидима рулетка.

Не знаех вече кой ли ми е враг,

любимият ли ме затвори в клетка?

 

Не ми остават сили от лъжа

и от мълчание съм изцедена.

Върни ме там, където не тъжах

и Раят беше дом за теб и мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...