11 abr 2025, 16:03

Скитница из невъзможните маршрути

  Poesía
332 9 14

СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ

 

Пространството, което се дели

на три или на четири квадрата,

добри ли ни направи? – надали –

и мост не изгради за двата свята.

 

Животът мина – кратък като сън.

Бях дъщеря, и майка, и съпруга.

Пропуснах ли възторжения звън –

навярно предопределен за други?

 

Когато сме си писали писма

и чаках да пристигне пощальонът,

светът бе разбираем, къс и прям,

не подозирах, че е милионен.

 

Той после някак завъртя кръга –

в цинична и невидима рулетка.

Не знаех вече кой ли ми е враг,

любимият ли ме затвори в клетка?

 

Не ми остават сили от лъжа

и от мълчание съм изцедена.

Върни ме там, където не тъжах

и Раят беше дом за теб и мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...