11 апр. 2025 г., 16:03

Скитница из невъзможните маршрути

326 9 14

СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ

 

Пространството, което се дели

на три или на четири квадрата,

добри ли ни направи? – надали –

и мост не изгради за двата свята.

 

Животът мина – кратък като сън.

Бях дъщеря, и майка, и съпруга.

Пропуснах ли възторжения звън –

навярно предопределен за други?

 

Когато сме си писали писма

и чаках да пристигне пощальонът,

светът бе разбираем, къс и прям,

не подозирах, че е милионен.

 

Той после някак завъртя кръга –

в цинична и невидима рулетка.

Не знаех вече кой ли ми е враг,

любимият ли ме затвори в клетка?

 

Не ми остават сили от лъжа

и от мълчание съм изцедена.

Върни ме там, където не тъжах

и Раят беше дом за теб и мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...