5 ene 2008, 6:37

Скитник

  Poesía
1.7K 1 10
Попаднах в свят на тъмнината,
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.

Врати затворени, потъпкани цветя,
мечти заровени, ограбена душа,
бодливи мрежи пътищата вплитат,
и никой нищо не обича...

Свят-илюзия, ограбен и студен,
тъмни спомени, безсмислен ден,
сълзи в прахта, следи забравени,
и чувства бледи, сякаш изпродадени.

Компания позната - болка, самота,
сълзи наляти в чаши, тост за любовта,
убита и презряна от жестоките души,
издигащи на клада смелите мечти.

Скитник сред измама, фалш и самота,
светът не бе за двама, убиха любовта,
погубиха мечтите, гонеха деня,
скитници родиха хора без душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...