Скитник
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.
Врати затворени, потъпкани цветя,
мечти заровени, ограбена душа,
бодливи мрежи пътищата вплитат,
и никой нищо не обича...
Свят-илюзия, ограбен и студен,
тъмни спомени, безсмислен ден,
сълзи в прахта, следи забравени,
и чувства бледи, сякаш изпродадени.
Компания позната - болка, самота,
сълзи наляти в чаши, тост за любовта,
убита и презряна от жестоките души,
издигащи на клада смелите мечти.
Скитник сред измама, фалш и самота,
светът не бе за двама, убиха любовта,
погубиха мечтите, гонеха деня,
скитници родиха хора без душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
