5.01.2008 г., 6:37 ч.

Скитник 

  Поезия
1415 1 10
Попаднах в свят на тъмнината,
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.

Врати затворени, потъпкани цветя,
мечти заровени, ограбена душа,
бодливи мрежи пътищата вплитат,
и никой нищо не обича...

Свят-илюзия, ограбен и студен,
тъмни спомени, безсмислен ден,
сълзи в прахта, следи забравени,
и чувства бледи, сякаш изпродадени.

Компания позната - болка, самота,
сълзи наляти в чаши, тост за любовта,
убита и презряна от жестоките души,
издигащи на клада смелите мечти.

Скитник сред измама, фалш и самота,
светът не бе за двама, убиха любовта,
погубиха мечтите, гонеха деня,
скитници родиха хора без душа...

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави! Успех
  • Страхотно се изразяваш...
    Поздрави и продължавай да ни радваш с чудни стихове
  • Потънах в дълбоката ти душевност...такива са Рибите, плуват много, много надълбоко...Прекрасен стих, ще те чета!!! Как не съм те видяла досега?...Но в това море от стихове, така е. Бъди жив и здрав и повече вяра през тази година!
  • Колко тъжна картина си нарисувал! Натъжи ме...
  • Страхотен стих!!! БРАВО!!!
  • Да, понякога е така...
    Аз бих се заредила с по-голям хъс!!!
    Привети!!!
  • Пишеш великолепно,наистина се радвам на таланта ти!
    Само че,защо тези черни краски?
    Светът не е толкова грозен.Хайде,смени си очилата!
    Прегръщам те!
  • Вярвай повече...Поздрав!!!
  • Вик!Много силно!
    Поздрави!!
  • ...болка и пак болка струи...в един великолепен стих.
    усмихни се и ти. светът може да бъде и много красив...
    с много обич за теб, млади поете.
Предложения
: ??:??