Jan 5, 2008, 6:37 AM

Скитник

  Poetry
1.7K 1 10
Попаднах в свят на тъмнината,
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.

Врати затворени, потъпкани цветя,
мечти заровени, ограбена душа,
бодливи мрежи пътищата вплитат,
и никой нищо не обича...

Свят-илюзия, ограбен и студен,
тъмни спомени, безсмислен ден,
сълзи в прахта, следи забравени,
и чувства бледи, сякаш изпродадени.

Компания позната - болка, самота,
сълзи наляти в чаши, тост за любовта,
убита и презряна от жестоките души,
издигащи на клада смелите мечти.

Скитник сред измама, фалш и самота,
светът не бе за двама, убиха любовта,
погубиха мечтите, гонеха деня,
скитници родиха хора без душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...